Рая Вид - Приказка от вятъра
КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА
Приказка от вятъра
Гората стоеше в очакване на своята гостенка, есента. Тя идваше всяка година по едно и също време и носеше подаръци на дърветата. Откъдето минеше, украсяваше листата им в невероятни цветове, сякаш беше майстор-художник. Нагиздени, като за представление, те се въртяха пред въображаемо огледало, повдигаха се леко, нежно шумяха и се опитваха на танцуват и пеят едновременно. Обичаха да се закачат с вятъра и го молеха всеки ден, като лети покрай тях, да им обърне внимание. Ето и сега:
-Хей, Вятърко, спри! Стига си обикалял света... Ела при нас и разкажи една от твоите вятърничави истории...
- Фиии-ууу!....Фююю! - отвърна вятърът, утихна, настани се удобно в клоните на стария дъб, погали листата, пое въздух и започна да разправя:
- Странни същества са хората, но вие вече ги познавате - мислят само за себе си и дори своите не зачитат... Идвали са тук, чупели са клони, размахвали са брадви, вързвали въжета, вършели са пакости, но няма как да ги спрем... Тази история е друга. Нея ще разкажа:
„Та, веднъж, искали или не, но хората бръкнали дълбоко в здравето на един човек. Първо, ей така – на шега, че да се посмеят с него, а после с думи тежки, със зъби, юмруци, нокти, ритници... Плюели, блъскали, мачкали и тялото, и душата човешка, че чак принудили Здравето да отиде на кино и то не кога да е, а от шест до пет с някакъв стар, прокъсан... трамваен билет. Свило се то на последния ред, но нито виждало нещо оттам, нито чувало друго и взело, че се преместило по напред. Гледало и не вярвало - уж филм, а на театрална пиеса приличало и на сцената едни такива опасни герои, не ви е работа. Имената им - никакви, а пък и страшнички малко. Чували ли сте за Сърцетуп, Мозъктряс, Венапук, Ставапрас, Опъннерв, Костичуп?... И аз не бях! Стоят, гледат се намръщено и използат непознати за нас неща. Замерват се с таблетки Валидол и Артостоп, пръскат се с капки Валериан, мажат се с гелове, ама вместо добри, стават все по-опасни и по-зли... Уплашило се Здравето и се обадило на телефон 112, а оттам му казали, че има три избора: или да отиде на касата и да си поиска застраховките за билета, или да хване гората, а в краен случай - да си изкопае само гроба. Стреснало се Здравето, не знаело какво да прави. Дълго мислило, но после си грабнало чукалата, хукнало през гората, прекосило я и уморено потропало на вратата на една своя стара приятелка – Мултивита, съвет да му даде, помощ да му окаже. За съжаление, тя не била вкъщи, избягала в чужбина заедно с доктор Споко, където двамата си намерили работа в клиниката "НеМиПука"... Какво да стори? Не може на другите да заповядва какво да правят и как... Решено да се справи с всичко, направо предизвикало красавицата Профилактика на дуел. Тя живеела наблизо, но като го видяла как изглежда, вместо да размаха шпага, го отвела в болница "Имашанс-нямашанс". Там обаче не го приели, че не отишъл навреме по някакви клинични пътечки и го оставили в коридора. Стояло то право, молело се, а после легнало на пода, присвило се, загърчило се, но хората с бели престилки минавали покрай него и извръщали глава. В последния момент, отнякъде дошъл доброжелател и хвърлил в очите им по една пачка пари, та се съжалили над Здравето и го подложили на какво ли не - кръв му пускали, с игли го боцкали, омотавали го с ленти, пъхали го в разни камери, разтривали го, бъркали му по всички дупки, тъпчели го с какво ли не, но”...
Вътърът спря историята си, а листата зашумяха пак и едно след друго започнаха да питат:
- И какво стана после, Вятърко?... Защо мълчиш?
- Какво може да стане?... Най-лошото - умряло му здравето на човека...
След тези думи, разказвачът, въздъхна силно, а от това на стария дъб му стана тежко и много тъжно, изкърца така, че целият се олюля. Клоните се разклатиха, а листата се разтрепериха. Опитаха да се хванат здраво за тях, но не успяха, че им тежеше тази шантава вятърничава история. Вятърко, тоя дето духа, където трябва и не трябва, улови някои и ги запрати далече, далече. Останалите започнаха да падат бавно надолу, търсейки утеха и топлинка от корените на дървото, пък дано да забравят всичко лошо от хората до идването на пролетта...
Рая Вид