Стоян Вълев - Мечтите на Зарко
КОНКУРС "БЕДНОСТТА НЕ Е БЪДЕЩЕ"
Мечтите на Зарко
Бе сред невидимите хора в тази страна- на журналистите не пишеха за такива като него, по телевизиите не показваха такива персони. Така, че все едно Зарко го нямаше. А Зарко го имаше, живееше с майка си и дядо си, мизеруваха дружно, не ходеше на училище, а обикаляше по цял ден големия град, опитваше се да спечели нещичко.
Така че Зарко беше жив.
Даже Зарко имаше мечта – да изяде веднъж цял хляб и да се наяде, поне веднъж в живота си, пък ако ще да е за пръв и последен път.
Една юлска сутрин Зарко бе застанал пред хлебарското магазинче и жадно вдъхваше мириса на топъл хляб. Камионът,който зареждаше магазинчето бе спрял пред него, а шофьорът бе забравил да затвори вратата на фургона. Зарко се приближи и видя, че от една от касите може да се измъкне цял хляб. Огледа се – шофьорът на камиона разговаряше оживено с продавачката и Зарко се реши – плъзна ръка и измъкна един хляб. Ама какъв хляб – топъл, чуден! Изяде го бързо и тогава си даде сметка, че е извършил кражба.
А шофьорът на камиона идваше, небрежно тресна незатворената врата на фургона и чак тогава видя момчето.
- Как си, малкия?
- Чичко, аз откраднах един хляб от камиона ти!
- Сигурно си бил гладен, а?
- Гладен бях, аз винаги съм гладен.
- Я, чакай, приятелю, - рече шофьорът и отвори вратата на кабината, измъкна оттам един хляб и го подаде на момчето. Зарко прегърна хляба.
- Айде сега, чао, че работа ме чака, И слушай, моето момче, всеки ден съм тука по това време. Идвай, ще ти давам хляб.
Така Зарко и се сдоби с още един хляб с който затича за да зарадва майка си и дядо си. Първо не му повярваха – майка му се разплака, а дядо му, бившият учител по история, обяви:
- Отгледахме крадец!
Сетне като им разказа всичко двамата му повярваха, а дядо му развеселен попита:
- Сега, като ти се изпълни мечтата да се наядеш с хляб, остана без мечта, а Зарко?
- Не! – отговори момчето – Сега вече имам друга мечта – да направя така, че всички деца в тази страна да имат хляб.
Стоян Вълев
Мечтите на Зарко
Бе сред невидимите хора в тази страна- на журналистите не пишеха за такива като него, по телевизиите не показваха такива персони. Така, че все едно Зарко го нямаше. А Зарко го имаше, живееше с майка си и дядо си, мизеруваха дружно, не ходеше на училище, а обикаляше по цял ден големия град, опитваше се да спечели нещичко.
Така че Зарко беше жив.
Даже Зарко имаше мечта – да изяде веднъж цял хляб и да се наяде, поне веднъж в живота си, пък ако ще да е за пръв и последен път.
Една юлска сутрин Зарко бе застанал пред хлебарското магазинче и жадно вдъхваше мириса на топъл хляб. Камионът,който зареждаше магазинчето бе спрял пред него, а шофьорът бе забравил да затвори вратата на фургона. Зарко се приближи и видя, че от една от касите може да се измъкне цял хляб. Огледа се – шофьорът на камиона разговаряше оживено с продавачката и Зарко се реши – плъзна ръка и измъкна един хляб. Ама какъв хляб – топъл, чуден! Изяде го бързо и тогава си даде сметка, че е извършил кражба.
А шофьорът на камиона идваше, небрежно тресна незатворената врата на фургона и чак тогава видя момчето.
- Как си, малкия?
- Чичко, аз откраднах един хляб от камиона ти!
- Сигурно си бил гладен, а?
- Гладен бях, аз винаги съм гладен.
- Я, чакай, приятелю, - рече шофьорът и отвори вратата на кабината, измъкна оттам един хляб и го подаде на момчето. Зарко прегърна хляба.
- Айде сега, чао, че работа ме чака, И слушай, моето момче, всеки ден съм тука по това време. Идвай, ще ти давам хляб.
Така Зарко и се сдоби с още един хляб с който затича за да зарадва майка си и дядо си. Първо не му повярваха – майка му се разплака, а дядо му, бившият учител по история, обяви:
- Отгледахме крадец!
Сетне като им разказа всичко двамата му повярваха, а дядо му развеселен попита:
- Сега, като ти се изпълни мечтата да се наядеш с хляб, остана без мечта, а Зарко?
- Не! – отговори момчето – Сега вече имам друга мечта – да направя така, че всички деца в тази страна да имат хляб.
Стоян Вълев