Асен Александров - Честит юбилей
КОНКУРС "БЕДНОСТТА НЕ Е БЪДЕЩЕ"
Венета едва влачеше нозете си. Беше като замаяна. Тя все още не можеше да осъзнае случилото се. Не и се вярваше.
Както винаги и днес отиде на работа в добро настроение. Днес имаше рожден ден. Навърши петдесет години. Беше весела и подвижна, жизнерадостна жена. С работата се справяше с лекота. Шивашкият занаят бе всичко за нея. Работеше го от осемнадесет годишна, откак завърши техникума. На младени беше идеалистка, орденоноска, а после... Безработна. И когато Марин Узунов я покани в новооткритото шивашко предприятие, прие от раз. Беше най-добрата от всички.
През обедната почивка разчупи питата намазана с мед, отвори кутиите със шоколадови бонбони и почерпи колежките си. Почерпи и Узунов. Всички и пожелаха здраве, радост и щастие, и да се пенсионира тук, когато му дойде времето. Беше весела и радостна. Вечерта щеше да почерпи и близките си, а в неделя бе насрочен юбилея, в клуба на пенсионера.
Течеше последния час от работния ден, когато Узунов я повика в кабинета си. Посрещна я прав до бюрото си и без да я погледне в очите и рече:
- Венета, от утре не си на работа. Освобождавам те. Вземи всичко което е твое и довиждане. Свободна си, ела утре да си получиш парите.
- Но защо, господин Узунов? - попита Венета със свито сърце.
- Не питай.
- От работата ли не сте доволен?
- Не Венета. Просто си вече стара. Имам молби от млади момичета. Бъдещето е в тях. Така че, както ти казах - Довиждане.
Венета не знаеше какво да му каже. Напусна портала с чантата в ръка, направи няколко крачки и се обърна, колежките и още работиха. Венета се замисли. Катя и Данчето щяха да навършат след месец петдесет. И тях ли Узунов ще изхвърли като стари?
Изведнъж пред очите и се спусна мъгла. Причерня и, загуби съзнание и се свлече на земята. Събуди се в болницата. До нея стоеше д-р Стоянов, държеше ръката и, и се усмихнаше.
- Прескочи трапа булче! Но да се пазиш, че си още много млада! Честит юбилей!
Асен Александров
гр. Попово
Чести юбилей
Венета едва влачеше нозете си. Беше като замаяна. Тя все още не можеше да осъзнае случилото се. Не и се вярваше.
Както винаги и днес отиде на работа в добро настроение. Днес имаше рожден ден. Навърши петдесет години. Беше весела и подвижна, жизнерадостна жена. С работата се справяше с лекота. Шивашкият занаят бе всичко за нея. Работеше го от осемнадесет годишна, откак завърши техникума. На младени беше идеалистка, орденоноска, а после... Безработна. И когато Марин Узунов я покани в новооткритото шивашко предприятие, прие от раз. Беше най-добрата от всички.
През обедната почивка разчупи питата намазана с мед, отвори кутиите със шоколадови бонбони и почерпи колежките си. Почерпи и Узунов. Всички и пожелаха здраве, радост и щастие, и да се пенсионира тук, когато му дойде времето. Беше весела и радостна. Вечерта щеше да почерпи и близките си, а в неделя бе насрочен юбилея, в клуба на пенсионера.
Течеше последния час от работния ден, когато Узунов я повика в кабинета си. Посрещна я прав до бюрото си и без да я погледне в очите и рече:
- Венета, от утре не си на работа. Освобождавам те. Вземи всичко което е твое и довиждане. Свободна си, ела утре да си получиш парите.
- Но защо, господин Узунов? - попита Венета със свито сърце.
- Не питай.
- От работата ли не сте доволен?
- Не Венета. Просто си вече стара. Имам молби от млади момичета. Бъдещето е в тях. Така че, както ти казах - Довиждане.
Венета не знаеше какво да му каже. Напусна портала с чантата в ръка, направи няколко крачки и се обърна, колежките и още работиха. Венета се замисли. Катя и Данчето щяха да навършат след месец петдесет. И тях ли Узунов ще изхвърли като стари?
Изведнъж пред очите и се спусна мъгла. Причерня и, загуби съзнание и се свлече на земята. Събуди се в болницата. До нея стоеше д-р Стоянов, държеше ръката и, и се усмихнаше.
- Прескочи трапа булче! Но да се пазиш, че си още много млада! Честит юбилей!
Асен Александров
гр. Попово