Надежда Радева - Стотинки за хляб
КОНКУРС "БЕДНОСТТА НЕ Е БЪДЕЩЕ"
Анна Петрова паркира реното си максимално близо до страничния вход на МОЛ-а, откъдето възнамеряваше да напазарува за коледните празници. Слезе плавно и потропвайки с чисто новите си боти от естествена кожа се запъти към търговския център. Бипна с ключодържателя, за всеки случай, само за да провери дали е заключена колата й. Всичко беше наред. Мушна устройството в дамската си чанта и разкопчавайки екопалтото си побърза да влезе в топлата просторна сграда.
Обожаваше да пазарува! Сама! Не си даваше сметка кога пазаруването бе станало нейна страст, просто й се отдаде, макар и нерядко да се упрекваше, че харчи пари ей така, купувайки доста излишни неща. Е, какво пък, веднъж се живее, казваше си винаги, когато се впускаше в свободния един час за покупки. Този път беше дошла специално за хранителни продукти. Задаваха се празници, гостувания, партита, все приятни моменти, за които смяташе да се подготви подобаващо. Почти всичко си беше набавила, но някои акценти в празничната трапеза, които все още липсваха, съвсем не бяха за пренебрегване.
Предварително отделената монета от едно левче пъхна в механизма на количката и пое покрай щандовете на хипермаркета. Избираше с лекота, като не обръщаше особено внимание на цената. Скоро количката се напълни с отбрани продукти – пушена сьомга, червено френско бордо, натурален шоколад, салфетки с коледни мотиви, елегантна червена покривка за маса, по кило мандарини, банани, ябълки, свежа салата и кутийка с ароматни свещи... Палитрата беше разнообразна, магазинът предлагаше всичко необходимо за едно домакинство, но г-жа Петрова не се лакомеше. Със съпруга си се стремяха да се хранят здравословно, затова не прекаляваха нито с алкохола, нито с „вредните” храни. Предпочитаха стоки с доказано качество. На същото бяха научили и единствения си син, който беше студент в друг град и с нетърпение очакваха да се върне по празниците... Петрова обиколи и щандовете с промоции. Зачуди се как един хляб може да се продава на смешно ниската цена от 72 стотинки, намален с 28 процента и всъщност какво толкова имаше значение дали струва 1 лев или 72 стотинки? Разликата й се стори незначителна.
Помота се и около щанда за козметика, от който си избра кеч балсам, мокри кърпи и пакетче тампони за грим. В зоната на захарните изделия се позагледа в кутия бонбони „Рафаело”, но реши, че 14 лева е прекалено висока цена за лакомството и не посегна към тях. Предпочете обикновените български бонбони „Черноморец”, които всички вкъщи много обичаха...
На фона на „Джингъл белс” и други коледни песни обиколи почти навсякъде, вследствие на което количката се попрепълни, но Петрова не се притесняваше, все пак беше с автомобила си и носенето не представляваше никакъв проблем. Най-подир на касата тя премяташе на ум неща, опасявайки се да не е пропуснала нещо важно... Но какво пък, и утре е ден, би могла да дойде отново.
Звън на разпилени стотинки я извади от унеса й. Двама малчугани, застанали на касата пред нея, изсипаха куп дребни стотинки на плота.
- Какво правите, деца! – ахна продавачката, започвайки да брои монетите.
Едва сега Петрова се загледа в двете момченца на възраст неповече от 7-8 години! И двете бяха стиснали в ръцете си по един хляб – от този, промоционалния, по 72 стотинки – нарязан на филии бял български хляб в прозрачна опаковка! Сметката на дисплея на касата сочеше сумата – 1.44 лв. и децата бяха изсипали от шепите си точно толкова – един лев и четирийсет и четири стотинки!
Жената гледаше смаяно – деца, облечени с вехти шушлякови якета, без шапки, запъхтени, личеше, че са тичали в студа... Приличаха си, сигурно бяха братчета... Деца, които за Коледа купуваха хляб!
- Точно са! – каза касиерката, подавайки им бележката за платената сума.
Малчуганите нетърпеливо побягнаха навън, гушнали хлябовете в скута си...
Надежда Радева, гр. Русе
06.01.2016 год.
Стотинки за хляб
Анна Петрова паркира реното си максимално близо до страничния вход на МОЛ-а, откъдето възнамеряваше да напазарува за коледните празници. Слезе плавно и потропвайки с чисто новите си боти от естествена кожа се запъти към търговския център. Бипна с ключодържателя, за всеки случай, само за да провери дали е заключена колата й. Всичко беше наред. Мушна устройството в дамската си чанта и разкопчавайки екопалтото си побърза да влезе в топлата просторна сграда.
Обожаваше да пазарува! Сама! Не си даваше сметка кога пазаруването бе станало нейна страст, просто й се отдаде, макар и нерядко да се упрекваше, че харчи пари ей така, купувайки доста излишни неща. Е, какво пък, веднъж се живее, казваше си винаги, когато се впускаше в свободния един час за покупки. Този път беше дошла специално за хранителни продукти. Задаваха се празници, гостувания, партита, все приятни моменти, за които смяташе да се подготви подобаващо. Почти всичко си беше набавила, но някои акценти в празничната трапеза, които все още липсваха, съвсем не бяха за пренебрегване.
Предварително отделената монета от едно левче пъхна в механизма на количката и пое покрай щандовете на хипермаркета. Избираше с лекота, като не обръщаше особено внимание на цената. Скоро количката се напълни с отбрани продукти – пушена сьомга, червено френско бордо, натурален шоколад, салфетки с коледни мотиви, елегантна червена покривка за маса, по кило мандарини, банани, ябълки, свежа салата и кутийка с ароматни свещи... Палитрата беше разнообразна, магазинът предлагаше всичко необходимо за едно домакинство, но г-жа Петрова не се лакомеше. Със съпруга си се стремяха да се хранят здравословно, затова не прекаляваха нито с алкохола, нито с „вредните” храни. Предпочитаха стоки с доказано качество. На същото бяха научили и единствения си син, който беше студент в друг град и с нетърпение очакваха да се върне по празниците... Петрова обиколи и щандовете с промоции. Зачуди се как един хляб може да се продава на смешно ниската цена от 72 стотинки, намален с 28 процента и всъщност какво толкова имаше значение дали струва 1 лев или 72 стотинки? Разликата й се стори незначителна.
Помота се и около щанда за козметика, от който си избра кеч балсам, мокри кърпи и пакетче тампони за грим. В зоната на захарните изделия се позагледа в кутия бонбони „Рафаело”, но реши, че 14 лева е прекалено висока цена за лакомството и не посегна към тях. Предпочете обикновените български бонбони „Черноморец”, които всички вкъщи много обичаха...
На фона на „Джингъл белс” и други коледни песни обиколи почти навсякъде, вследствие на което количката се попрепълни, но Петрова не се притесняваше, все пак беше с автомобила си и носенето не представляваше никакъв проблем. Най-подир на касата тя премяташе на ум неща, опасявайки се да не е пропуснала нещо важно... Но какво пък, и утре е ден, би могла да дойде отново.
Звън на разпилени стотинки я извади от унеса й. Двама малчугани, застанали на касата пред нея, изсипаха куп дребни стотинки на плота.
- Какво правите, деца! – ахна продавачката, започвайки да брои монетите.
Едва сега Петрова се загледа в двете момченца на възраст неповече от 7-8 години! И двете бяха стиснали в ръцете си по един хляб – от този, промоционалния, по 72 стотинки – нарязан на филии бял български хляб в прозрачна опаковка! Сметката на дисплея на касата сочеше сумата – 1.44 лв. и децата бяха изсипали от шепите си точно толкова – един лев и четирийсет и четири стотинки!
Жената гледаше смаяно – деца, облечени с вехти шушлякови якета, без шапки, запъхтени, личеше, че са тичали в студа... Приличаха си, сигурно бяха братчета... Деца, които за Коледа купуваха хляб!
- Точно са! – каза касиерката, подавайки им бележката за платената сума.
Малчуганите нетърпеливо побягнаха навън, гушнали хлябовете в скута си...
Надежда Радева, гр. Русе
06.01.2016 год.